Бившият иракски диктатор е роден на 28 април 1937 г. в бедно сунитско семейство в селището Удже, недалеч от град Тикрит, северно от Багдад.

Истинското фамилно име на Саддам е Ат Тикрити. Остава сираче на 9 години и е отгледан от чичо си, който го изпраща да учи в Багдад. През 1955 г. започва средното си образование в училище в Багдад и става член на Арабската социалистическа партия Баас, припомня БТА.

През 1959 г. прави неуспешен опит да убие иракския военен лидер Абдул Карим Касем. Ранен в крака, той бяга в Кайро. Там започва да учи право.

През 1963 г. партията Баас идва на власт и Хюсеин се връща в Багдад, където е назначен в новото правителство. Същата година режимът на Баас е свален. Хюсеин е арестуван и хвърлен в затвора от 1964 до 1966 г., когато успява да избяга и преминава в нелегалност.

През 1968 г. Саддам участва в държавния преврат, който довежда Баас на власт. Това е и началото на изкачването на Саддам в политическата йерархия.

След 17 юни 1968 г., когато Баас поема властта в Ирак, Саддам става член на Революционния команден съвет (РКС), а през 1969 г. е избран за заместник-председател на РКС и заместник-генерален секретар на регионалното ръководство на Баас.

От 16 юли 1979 г. поема постовете президент, председател на РКС, генерален секретар на регионалното ръководство на Баас и министър-председател на Ирак. През август 1979 г. нарежда да бъдат екзекутирани около 400 членове на собствената му партия.

По същото време вълнения в Иран провокират кюрдите в Ирак да започнат многобройни бунтове срещу Хюсеин. Отношенията между Иран и Ирак се влошават.

През септември 1980 г. Ирак нахлува в Иран. По време на войната загиват над 1 млн. души. През март 1988 г. по негова заповед с химическо оръжие е бомбардирано кюрдско селище. Загиват 5000 души.

През август 1990 г. Ирак нахлува в Кувейт. На 18 януари 1991 г. започва операция "Пустинна буря" на международна коалиция от 32 страни, ръководена от САЩ, под егидата на ООН.

При бомбардировките на съюзническите сили са убити 100 хил. души и е унищожена по-голямата част на военната машина на Ирак.

От 1992 г. ООН настоява Хюсеин да допусне в Ирак оръжейни инспектори. Докато Саддам Хюсеин даде съгласието си, срещу страната са наложени санкции. Над 800 хил. иракски деца умират поради липса на лекарства в резултат на санкциите.

През 1995 г. ген.-лейт. Хюсеин Камал ал Маджид и Саддам Камел Хасан - зетьове на Саддам, бягат в Йордания и издават военните скривалища на Ирак. Инспекторите на ООН унищожават арсеналите.

Хюсеин успява да примами зетьовете си обратно в Ирак и по негово нареждане те са екзекутирани на 23 февруари 1996 г.

На 15 октомври 1995 г. и на 15 октомври 2002 г. са проведени референдуми за продължаване на президентските пълномощия на Саддам Хюсеин със 7 години. Саддам Хюсеин е преизбран със 100% от гласовете и при 100% участие на изборите.

На 8 ноември 2002 г. Съветът за сигурност на ООН гласува резолюция 1441, според която Ирак трябва да се разоръжи или в противен случай да понесе сериозни последствия. Благодарение на нея оръжейните инспектори подновяват работата си в Ирак след осемгодишно прекъсване.

На 17 март 2003 г. президентът на САЩ Джордж Буш дава 48-часов ултиматум на Саддам Хюсеин да напусне страната, ако иска да избегне войната. Той отказва.

На 20 март 2003 г. започва международна военна операция, ръководена от САЩ, с кодовото име "Свобода за Ирак".

На 9 април 2003 г. американците завземат Багдад; пада режимът на Саддам Хюсеин. На 1 май 2003 г. президентът на САЩ Джордж Буш обявява официалния край на войната.

На 13 декември 2003 г. Саддам Хюсеин е заловен в град Тикрит, където дотогава се укрива. Самоличността му е установена чрез ДНК-експертиза.

На 9 януари 2004 г. САЩ официално му признават статут на военнопленник.

На 29 юни 2004 г. Специалният иракски трибунал издава заповеди за задържане на Саддам Хюсеин и на още 11 бивши ръководители на партията Баас. Процедурата е необходима, за да минат обвиняемите под иракска юрисдикция.

Делото за убийството на 148-те шиити в Дуджаил започна на 19 октомври 2005 г. в Багдад в Иракския специален трибунал, който малко след това е преименуван на Върховен иракски наказателен трибунал. Делото се води срещу Саддам и негови седем приближени.

Саддам пледира "невинен". В рамките на месец след началото на делото двама от адвокатите на подсъдимите са убити, а един е открит ранен в Багдад.

По време на процеса за убийството на 148-те шиити в Дуджаил Саддам често пъти се появяваше в съдебната зала със светла риза и тъмен костюм, без връзка. Понякога в знак на протест той се появяваше и с традиционна мюсюлманска иракска роба.

Съдебните заседания по делото Дуджаил показаха, че Саддам не е загубил своята арогантност. Често пъти той гневно отговаряше на съдията, беше гонен от съдебната зала или отказваше да се яви в съда.

На 19 юни 2006 г. обвинението поиска смъртна присъда за Саддам, неговия природен брат Барзан Ибрахим ат Тикрити и бившия вицепрезидент Таха Ясин Рамадан. Два дни след това бе убит трети адвокат на защитата.

На 21 август тази година срещу Саддам започна друго дело за геноцид и престъпления срещу човечеството. Това е делото по аферата "Анфал" - операция, която между 1987 г. и 1988 г. води до смъртта на около 182 хил. кюрди, избити при масово разселване на кюрдското население.

Операцията се извършва в три етапа, като кулминацията й е обгазяването на 5000 кюрди в село Халабджа на 16 март 1988 година.

Освен Саддам за операцията "Анфал" пред съда са изправени и братовчедът на Саддам - Али Хасам ал Маджид, известен като Али Химикът заради ролята му в обгазяването на кюрдите от Халабджа.

Останалите подсъдими са бившият министър на отбраната Султан Хашим Ахмед, бившият шеф на иракските разузнавателни служби Абдул Азиз Сабер ад Дури, бившият командир на републиканската гвардия Хюсеин Рашид ат Тикрити, бившият регионален лидер на партията Баас и бивш министър на промишлеността Тахер Тауфик ал Ани и Фархан Мутлак ал Джубури, друг бивш лидер на Баас.